Сарафов с остро становище до КС спрямо промените в Конституцията
Според него са засегнати промени и допълнения в Основния закон във връзка с структурата и пълномощията на прокуратурата, функционалностите и мандата на основния прокурор, закриването на конституционно открит орган на правосъдната власт като Висшия правосъден съвет и основаването на Висш правосъден съвет единствено за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.
Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са лимитирани пълномощията на прокуратурата да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове или дейности в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция, показва Борислав Сарафов.
Редица от осъществените промени са от изключителната подготвеност единствено на Велико национално заседание (изрично обрисувана от Конституцията), защото засягат главните правила, върху които е построена страната, държавното устройство и ръководство, системата от висши държавни институции, написа в мнението.
" Преминати са рамките на избраната от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, определени от Народното събрание. На процедура това ще докара до състояние, при което решенията, свързани с назначение, атестиране и кариерно развиване на прокурорите и следователите, да се реализират от орган, формиран от лица, в по-голямата част външни за правосъдната система ", се показва в мнението на прокуратурата до Конституционен съд.
В документа се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което безпричинно лимитира магистратите. Членовете на
Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от определените от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава освен салдото сред управляващите, само че накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
" Създава се действителен риск вместо да се реализира по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се трансформира в инструмент за политическо въздействие в правосъдната власт ", се показва в мнението на прокуратурата.
В него се акцентира, че част от наредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в несъгласие с откритата процедура на Конституционния съд (с съответни негови решения).
В мнението се показват вероятните последствия от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни пълномощия на основния прокурор, измежду които да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с претенции за предоставяне на наложителни тълкувания на Конституцията за отбрана на правата и законните ползи на жителите.
Измененията в Конституцията освен засягат съществени правни правила, само че и правната сигурност и непоклатимост, акцентира прокуратурата в мнението си до Конституционния съд.
Вчера, на конгрес в София, представители на Асоциация на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите, Българската съдийска асоциация и Сдружението на администрацията на органите на правосъдната власт показаха общо мнение, че признатите промени в Конституцията в частта правосъдна власт са противоконституционни.
През март Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност двете конституционни каузи, формирани по претенции - на президента Румен Радев и на 48 народни представители, за определяне на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, оказва се от известие, оповестено на уеб страницата на съда.
На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, признати от Народното събрание, промени в Конституцията. Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Малко по-късно 48 народни представители от " Възраждане " и " ИТН " също сезираха Конституционния съд за измененията в главния закон. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов разяснява тогава, че в жалбата има 40 страници обосновка по безусловно всяка една от точките, по която Конституцията беше изменена от това Народно заседание.
Промените в Конституцията бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са лимитирани пълномощията на прокуратурата да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове или дейности в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция, показва Борислав Сарафов.
Редица от осъществените промени са от изключителната подготвеност единствено на Велико национално заседание (изрично обрисувана от Конституцията), защото засягат главните правила, върху които е построена страната, държавното устройство и ръководство, системата от висши държавни институции, написа в мнението.
" Преминати са рамките на избраната от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, определени от Народното събрание. На процедура това ще докара до състояние, при което решенията, свързани с назначение, атестиране и кариерно развиване на прокурорите и следователите, да се реализират от орган, формиран от лица, в по-голямата част външни за правосъдната система ", се показва в мнението на прокуратурата до Конституционен съд.
В документа се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което безпричинно лимитира магистратите. Членовете на
Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от определените от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава освен салдото сред управляващите, само че накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
" Създава се действителен риск вместо да се реализира по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се трансформира в инструмент за политическо въздействие в правосъдната власт ", се показва в мнението на прокуратурата.
В него се акцентира, че част от наредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в несъгласие с откритата процедура на Конституционния съд (с съответни негови решения).
В мнението се показват вероятните последствия от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни пълномощия на основния прокурор, измежду които да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с претенции за предоставяне на наложителни тълкувания на Конституцията за отбрана на правата и законните ползи на жителите.
Измененията в Конституцията освен засягат съществени правни правила, само че и правната сигурност и непоклатимост, акцентира прокуратурата в мнението си до Конституционния съд.
Вчера, на конгрес в София, представители на Асоциация на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите, Българската съдийска асоциация и Сдружението на администрацията на органите на правосъдната власт показаха общо мнение, че признатите промени в Конституцията в частта правосъдна власт са противоконституционни.
През март Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност двете конституционни каузи, формирани по претенции - на президента Румен Радев и на 48 народни представители, за определяне на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, оказва се от известие, оповестено на уеб страницата на съда.
На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, признати от Народното събрание, промени в Конституцията. Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Малко по-късно 48 народни представители от " Възраждане " и " ИТН " също сезираха Конституционния съд за измененията в главния закон. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов разяснява тогава, че в жалбата има 40 страници обосновка по безусловно всяка една от точките, по която Конституцията беше изменена от това Народно заседание.
Промените в Конституцията бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ